Сенки по пладне
Жената в средата на живота

автор д-р Росица Георгиева

Днес на Запад за среда на живота при жените се приема петдесетата им годишнина. В други времена и части на света тази възраст би могла да се нарече преклонна. Далеч съм от мисълта да сравнявам средата на нашия живот (в пряк и преносен смисъл) със западната, нашите кризи с техните. Но тук сравнението е възможно, тъй като става дума не за социални, а за общочовешки проблеми. Някои могат да достигнат върховете на материалното благополучие, а други - неговото дъно, при това въпросът за щастието и смисъла на живота пак да остане отворен.

Може би затова хората на една и съща възраст изглеждат и се чувстват различно млади? Опитайте се да замените последната дума с думата “стари”. Кое ви звучи по-приемливо? Или в случая думата няма съществено значение? Не и ако сте жена... на средна възраст. Тогава могат да възникнат спорове и летоброенето да отчита не само години, но месеци и дори дни. Жените никога не казват за себе си: “Аз съм жена на средна възраст”. Средната възраст, както и младостта, при тях е много широко понятие. Тя започва, когато се появят уговорките: стара съм вече и още съм млада. Тук всеки би добавил: “зависи за какво”. Според един виц французойката разбира, че остарява, ако не й се прави секс, а българката – ако не може да си измие прозорците.

За да избегне подобни неточности, психологията е въвела различни понятия за възрастта.

Хронологичната възраст е тази, която отбелязваме с поредния си рожден ден. Приемаме я всяка година като факт, без да успеем да вникнем в промяната, която ни носи. Въпреки разпространеното мнение днес малко жени крият годините си. Но повечето се надяват, че изглеждат по-млади и винаги се радват на подобен комплимент.

Биологичната възраст е това, което всъщност ги издава. Тя е свързана със състоянието на организма и се отразява върху външния вид и самочувствието. Една моя приятелка казва: “Нямам нищо против старостта, ако не ми се развалят зъбите, очите, кожата и фигурата.” Бихме ли се досетили, че остаряваме, ако не се променяше тялото ни? Защо вътрешното усещане, че сме все същите, е по-силно от промяната, която забелязваме в огледалото? Как да обединим тези две представи за себе си в адекватно социално поведение? И не играем ли поредната си роля, облечени в доспехите на възрастта?

Подобни въпроси си задавах при срещите си с много жени около 50-те, които според мен се държаха доста инфантилно или прекалено “тежко” за възрастта си. Наше допитване показа, че няма жена на тази възраст, която да не се сравнява с това, което е била преди 20 години. Като правило всички бяха недоволни от фигурата, теглото и кожата си, повечето харесваха усмивката си. Какво харесват в тях мъжете тук ще оставим без коментар.

Една от промените, които бележат кризата на средната възраст и които жените безпогрешно констатират, е, че мъжете все по-рядко ги заглеждат. За някои това е голямо облекчение, други могат да изпаднат в тежка “криза на суетата”. Явлението е известно и като “феноменът на невидимата жена”, а това означава, че в присъствието на по-млада жена в обкръжението си, жената на средна възраст най-вероятно ще остане пренебрегната от мъжкото внимание. Говорим за спонтанните реакции на силния пол, а не за поведение, продиктувано от куртоазия или бизнес интереси. Но ако мъжете са просто безразлични, то младите момичета са безпощадни. Данните от нашето изследване показаха, че те са най-критични към жените на средна възраст и смятат, че флиртът, любовта и развлеченията са зона, запазена само за тях. Макар да е трудно да се съперничи с младостта и красотата, жената на средна възраст често печели борбата с по-големия си опит и изпитан чар. Но вътрешно тя трупа напрежение и недоверие към по-младите жени, което “избива” в досадни претенции към тях в службата или вкъщи.

...